В момента не мога да съм тук, нямам сили и нерви, желание, дори достатъчно бира няма, за да мога да изтърпя всички шибани нацистки изказвания на семейството отатък. И когато ме попитат защо искам толкова далеч, ще им предложа да поживеят с някого от тях. После ще им се изсмея в лицето и няма да ми пука. Не искам да се връщам в тази къща. Не искам да са част от моето семейство. А следващия път, когато майка отново се зачуди защо татко не харесваше вуйчо, и на нея ще й се изсмея.
(К, съжалявам. Има неща, с които може да правиш компромиси, и други - с които не трябва, за да е чиста съвестта ти. Ти си едно от тях. Винаги съм ти на разположение, ама ти го знаеш.)
1 comment:
в не знам колко коментара съм го писала, но:
'hold your breath and count to 10
fall apart and start again'
и после удряй здраво!
Post a Comment