Днес смятах да пиша за зеления чай с мента, за обичайното в барбосса и за дъждът, който се изваля върху нас. После щях да кажа за добрите съвети от правилните хора и за инвеститорите на майка, които знаят. За малкото ми откритие как говоря немски по-правилно (и по-бавно, но това е друга история) от няколко английски актьори, за онова треперене под лъжичката заради едно или друго, за всяка една секунда, когато съм си открадвала по една усмивка повече.
А Майкъл Джексън взе, че умря. И с него си отиде една цяла епоха. Не ме разбирайте погрешно, никога не съм му била фенка, но всеки си има под една или друга форма спомени на негови песни. Billie Jean, Thriller, Bad. Сега следващия крал, на когото ще можем да се подиграваме на глупавите решения, ще се появи чак когато коронясат Чарлз.
Oh, well. Мисля да се върна на треперенето. Дава ми повече надежда, че ще стана рано утре сутринта.
No comments:
Post a Comment