With the monsters in your head

Тези демони са шумни, но не успяват да заглушат всяка мисъл, всяка идея и всеки спомен. Би било хубаво, ако можеха. Наистина много, много хубаво.
Обаче не могат, затова си мисля за хубаво време и домашен шоколадов ликьор или Агата Кристи в събота с летни бури. Днес се опитвах и да превеждам, а до 4 сутринта се борих с незапочнатия текст за София М., прехвърляйки наум предупреждения за обратно движение и якета с качулка, и студентски стереотипи.
Демоните прекаляват обаче, затова се получава един епичен сблъсък Muse vs. Coldplay. Можете да го разпознаете по вишнавочервените им сенки, които се отразяват в ирисите ми. Нищо обаче не може да намали желанието ми да остана тук възможно най-дълго, докато се видя с всички онези хора, с които искам, преди да замина и да се върна някога в бъдещето (защото снощи гледах цени на самолетни билети). А проблемът ще дойде когато тези хора изобщо няма да бъдат наоколо.
Our hopes and expectations, нали знаете?