There's nothing better we could do than live forever

Do I have the courage of the books I've read?

Кракът ми трепери. Споменават песни, за които си спомням кога за първи път чух. Чета стари постове и ми е глупаво как е все едно и също. Направо досадно. Ръцете ми са отново студени. Не ми харесва така. Искам утре да е тихо и весело, да подреждам апартамента и да е хубаво. Да взема проклетото писмо и да спра да си тананикам лоши песни.

Като се замисля на колко хора съм давала шансове, без да го отразят и без да съм била гръмка за това. Не мога да се сетя при колко от пътите е имало смисъл. Нито тези хора станаха по-добри, нито аз се почувствах по-добре. Едно предколедно, майната ви, че сте се държали като тъпи копелета и не се заслужили и половината от добротата на сърцето ми, пълно с любов. Да, това беше пряк цитат на Editors.

Нямам какво повече да добавя, освен че вали сняг като обезумяло и че имам завеса за душ на гумени патета.