Just to prove I still exist

Скъпи дядо Коледа,

Предполагам, че малко закъснях с това писмо, но имайки предвид, че така или иначе нямам елха, едва ли ще ти отнеме много време да прочетеш това. Две от свещите вече изгоряха и ги подмених с нови. Работя върху wishlist 2011 и 2011's resolutions. Казвам ти това, защото не държа толкова много на подарък под елхата.

Бях добро момиче цяла година. Ядох си зеленчуците и държах вратата отворена за всеки. Грижих се за любимото си куче до последно, помагах на приятели в беда, работих над проектите си. Чувствах, давах шансове - заслужено и не съвсем, защитавах хора, които са ме накарали да страдам.

Но не, не искам нищо материално от теб. Искам да ми дадеш повече причини да се усмихвам и да е хубаво. Едно дълго шотландско лято. Песни, които да имат смисъл и песни и хора, които да ме карат да танцувам до сутринта. Малко коледни чудеса няма да са излишни. И шумно новогодишно парти. Малките радости през зимата. Освен това, if you can't say it at Christmas, when can you, eh? (както казват в онзи филм), обещавам да съм честна относно всичко, което ме попитат. Приемете го като обществен експеримент. Щом Коледата ми ще е странна и непредвидима, защо и аз да не съм?

Твоя, Нели х