Trade all your heroes in for ghosts

Август е тук, тук е новият ми апартамент и пиянските разкази на съквартиранта ми от снощи, и всичкият стрес за утре. Акули и торнадота след полунощ, тъмносив лак за нокти и странни неща, които ме правят горда. Тежки неща, които носим наоколо и сглобяваме последователно, малката ми стая, която скоро ще изглежда хубава, хубава. Уикендът е безкраен, децата се губят постоянно навсякъде из департамента и плачат шумно, а след като почти се сблъсквам в нея, осъзнавам, че искам да удрям стени и да пия бързо, но успявам само да се скрия зад информационната кула и да забравя за света. Мъжът с очилата, който чака жена си, ме гледа съжалително и ми предлага дъвка. Знам, че майка ме е учила да не приемам дъвки от непознати, но му казвам благодаря и после му обяснявам как да сглоби леглото си.
Такива дни следващите две седмици, а после още две в България - за която трябва да обяснявам, че вече не е вкъщи, а е мястото със семейството и родната къща. Ако вкъщи е там, където е сърцето, България отдавна загуби.

Some peace at last so don't be sad

Днес се случват някакви приятни неща, m&s etc. Ако не бях толкова изморена още от следобяд, щях да си взема една бутилка от онова хубаво ананасово розe и щях да си го изпия, гледайки Breaking Bad. (Вместо това ще си го взема утре и ще чета Юнг. А вечерта ще гледам странни филми в sleazies и ще се смеем на глупави актьори и странни прически.)
Иначе нищо ново под слънцето, само няколко тихи плана, които започват да се оформят в главата ми ca. края на седмицата.

ПС. Прозренията на Вестимир ме карат да се смея и да си мисля, че на някои хора просто им върви повече, отколкото на други.

Was there ever another place

Нощното ми прибиране към вкъщи минава през Тройката, а аз изведнъж си спомням едно лято преди две години, когато вървяхме по същия път и навсякъде имаше малки жаби.
Вечерни разговори в Морската с Мартина за песни, съобщения и цитати. После гледаме "Кецове" (който изобщо не е чак толкова зле), а аз си мисля колко хубаво е, когато си правиш планове на момента, а навън е достатъчно топло, за да носиш къси ръкави и изрязани блузи.
Или за да излезеш на терасата и да наблюдаваш как хората се изнизват под него един по един.

Who needs patience anymore

Опитвам се да правя смислени неща, но не се получава. Не мога да се съсредоточа върху есето, върху проекта, върху филмите, върху разговорите, върху хората. Звуча по-раздразнена, отколкото съм. Звуча по-заета и по-скучна, отколкото съм.
Всъщност правя много неща, но все странични проекти, неща, от които не зависи оценката ми или всъщност бъдещето ми. Най-вероятно. Не ме карат да се радвам, но се усмихвам, щом мислите ми са далеч от ставащото. Или по-точно от станалото.
Това не ме прави игнорант, просто човек, който се опита да не потъва в мисли за смъртта и цената на живота; за какво трябва да е станало, че да искаш да се самоубиеш.
В момента не мога да си позволя да мисля и за това, просто не мога.

Иначе всичко е ок. Един понеделник, когато търся неща в интернет за филмова цензура и готвя неща с пиле. Когато музиката ми стига и когато съквартирантът ми убива всичките паяци в банята, които може да достигне. Има и още кокос. Има и класически Дракула, което би било хубав завършек на деня.
Утре е вторник, алсо много хора и отмятане на задачи. И това се случва понякога, да.

As distant as your former sins

Понякога си спомням, че не съм се отпускала от месеци, че не съм пробвала медитации от дори още по-отдавна, и тогава се случва нещо като този месец, и ми се приисква да замина за някоя далечна държава, където няма мобилен обхват, безжичен интернет и преносими компютри, а храната расте по дърветата, защото е достатъчно горещо за това.
Това обаче няма да се случи достатъчно скоро, shocking, затова малко Меникс (всъщност малко повече) и сортиране на снимките, които правя в дъждовни дни и тихи вечери.
I've cleansed my ugliness and cleansed my paranoia, нали така?

Поне двете картички от мама и сестра ми от различни европейски места. Не ме карат да се чувствам много по-добре, но поне се радвам за тях. Затова и този албум. Както и да е.

I've cleansed my ugliness and cleansed my paranoia

От 24 часа в България и нямам думи на каквото ме посреща. Понякога просто си позволявам да забравя какво е тук и какво е там. Но дори да оставим външните фактори настрана, политиката, изборите (и всичко останало, което ще е обект на един съвсем отделен пост). Днес по пътя ни към Бургас гледах планините и всичко покрай магистралата и го обичам, наистина, всеки един сантиметър от тази прекрасна природа. Обаче после спряхме на една бензиностанция и там имаше един постер на Бен Невис (what are the odds?) и за секунда забравих къде съм и какво правя там.
А после вървя из града и година по-късно нищо не се е променило, нито хората. И морето е същото, всичко на мястото си, а топлата нощна вода гали кожата ми и си спомням всичко отново, все едно винаги съм била на този плаж, все едно не съм мръднала от пясъка, все едно последната година изобщо не се е случила, и това ме плаши.
Само че всичко е още там, всичко продължава за миг или два, при първата вълна, която докосва краката ми, после свършва. Нещо подобно в неделя при тюлените, обаче тогава беше дълго и красиво, нищо, че е 10 градуса и че ни вали дъжд, и че се подхлъзгах на мокрите скали.
Мисълта ми е, че имам нужда да се наспя веднъж завинаги. Така или иначе друга работа тук нямам, а и спането и плажът са единствените неща, които ме правят щастлива тук. Защото никога не съм била толкова щастлива тук, както се чувствам отвъд Канала, поне да се насладя на онези малки летни радости.

Just to prove I still exist

Скъпи дядо Коледа,

Предполагам, че малко закъснях с това писмо, но имайки предвид, че така или иначе нямам елха, едва ли ще ти отнеме много време да прочетеш това. Две от свещите вече изгоряха и ги подмених с нови. Работя върху wishlist 2011 и 2011's resolutions. Казвам ти това, защото не държа толкова много на подарък под елхата.

Бях добро момиче цяла година. Ядох си зеленчуците и държах вратата отворена за всеки. Грижих се за любимото си куче до последно, помагах на приятели в беда, работих над проектите си. Чувствах, давах шансове - заслужено и не съвсем, защитавах хора, които са ме накарали да страдам.

Но не, не искам нищо материално от теб. Искам да ми дадеш повече причини да се усмихвам и да е хубаво. Едно дълго шотландско лято. Песни, които да имат смисъл и песни и хора, които да ме карат да танцувам до сутринта. Малко коледни чудеса няма да са излишни. И шумно новогодишно парти. Малките радости през зимата. Освен това, if you can't say it at Christmas, when can you, eh? (както казват в онзи филм), обещавам да съм честна относно всичко, което ме попитат. Приемете го като обществен експеримент. Щом Коледата ми ще е странна и непредвидима, защо и аз да не съм?

Твоя, Нели х

All we do is entertainment

A month of Christmas, starting now.

I would enjoy a Christmas like this, counting all the times I changed direction cause i met people on the street and they made me go somewhere else; all the people I haven't seen in a long time; all the times I thought I'm not going to see someone today just to meet them half a minute later.

And then back home.

Edgar is not at all mad at me, and he tells me a wonderful story about an assassination of a friend of his; then we decide to take our relationship a step further - he stays in my bed and i (quite literally) fall asleep on him. And he, as lovely as he is - stays still and quiet, and keeps me safe from bad dreams. What we have here, this must be real, he even wrote me a poem long time ago, and I love every word from it, every word he had ever written.

This is me now, this has been me the whole day: smiling at words and stupid questions, deciding not to take a side in pointless arguments, drinking water and writing down ideas and plans for the weeks to come. You've come a long way, baby, and you're a long way from home.

(Also, BRMC tomorrow, and this is how we end this year's gig list.)

I hope I'm making sense

There is a reason why every next Monday is a new story that I anticipate and pray to hear/ live through. Today Carrie told me about her weird dream, then I told her about mine, and we decided to drink wine and make spells that week when her (now ex) boyfriend is supposed to be here. She thinks I'm a witch but it's actually all the Moon's fault, having troubles to fall asleep u.s.w.

My dream, however, was so refreshingly stupid that I actually enjoyed it. I am yet to figure out what was Alexander Skarsgård doing in it.

Now, I'm supposed to go to bed and try and have a quiet sleep without any mythical creatures chasing after me in the middle of the night; and in the morning to go back to the studio and give Carrie a hand for her project, as a good friend and class mate.

And, as a very wise man sang, "I've cleansed my ugliness and I've cleansed my paranoia".

We don't talk about love, we only want to get drunk

Окей, сестра ми ме издаде. Не се притеснявайте, всичко е под контрол, мой, което в момента е най-правилното решение на света (въпреки че не мога да се сетя къде съм оставила служебния лист А4, без който - ноу матура, бейби), отивам! в Глазгоу и търся how-to статии, утре си чакам портфолиото (това, разбира се, ако сладурите от tnt, които ми вдигнаха кръвното в петък, не са объркали поръчката, което би било крайно възможно, щом се опитваха да ми обяснят, че тежало 10 кг), отново утре ще уча цял ден, ще стана рано, ще се правя, че разбирам нещо от критиката и ще се помоля на иконата в коридора да не се падат Дебелянов, Яворов, Славейков, Димов и при никакви обстоятелства - Далчев. Моля. Ако може най-добре да се падне Ботев, Йовков или Елин Пелин. И Константинов не е толкова зле.
Изобщо не ме питайте какво съм правила последните две години. Все си мислих, че съм запомнила нещо между изгледа от прозореца отляво и В отдясно.
А в събота не беше катастрофа, дори злополука не беше. Всъщност беше шумно и забавно.

The reasons that made us be

В днешните новини, взех си изпита по немски (без значение с колко процента, а щом и без това няма да ми трябва), очаквам други прекрасни неща до края на следващата седмица, искам този уийкенд да бъде забавно в София и когато порасна, ще работя като фотограф в NME и ще имам бекстейдж пасове за всички концерти и фестивали.