Окей, сестра ми ме издаде. Не се притеснявайте, всичко е под контрол, мой, което в момента е най-правилното решение на света (въпреки че не мога да се сетя къде съм оставила служебния лист А4, без който - ноу матура, бейби), отивам! в Глазгоу и търся how-to статии, утре си чакам портфолиото (това, разбира се, ако сладурите от tnt, които ми вдигнаха кръвното в петък, не са объркали поръчката, което би било крайно възможно, щом се опитваха да ми обяснят, че тежало 10 кг), отново утре ще уча цял ден, ще стана рано, ще се правя, че разбирам нещо от критиката и ще се помоля на иконата в коридора да не се падат Дебелянов, Яворов, Славейков, Димов и при никакви обстоятелства - Далчев. Моля. Ако може най-добре да се падне Ботев, Йовков или Елин Пелин. И Константинов не е толкова зле.
Изобщо не ме питайте какво съм правила последните две години. Все си мислих, че съм запомнила нещо между изгледа от прозореца отляво и В отдясно.
А в събота не беше катастрофа, дори злополука не беше. Всъщност беше шумно и забавно.
No comments:
Post a Comment