Аз бродех самотен,
аз гаснех сиротен -
и мрак мойте дни засени,
докле не видях златокъдрата Нели - мечтата на
моите дни;
докле не нарекох красивата Нели: радост на моите
дни!
Звездите среднощни
не са по-разкошни
от нейните чудни очи!
И пурпурът златен
на ден благодатен
залезва - изчезва - мълчи
пред златните къдри на моята Нели, изплели вълни
от лъчи -
прикрили въз кръг раменете на Нели с вълни
лъкатушни лъчи.
Ах! - вече разлъка,
съмнение, мъка -
деня ми не ще помрачи! -
след мъки и бури
от ведри лазури
Астрата ни праща лъчи -
към нея отправя цял ден мойта Нели молитвено-сини
очи,
от нея не снема цял ден мойта Нели препълнени с
радост очи.
Едгар Алан По
1 comment:
:)
Post a Comment