There for summer dreaming

Не знам защо толкова понякога се страхувам от промени, а може би въобще не се страхувам и това да ме плаши повече.
Накрая на учебната година сме. Не съм била а-клас от 4 години. Може би свикнах с концепцията за "другите там" и "ние" през това време, а сега отново ще бъдем мнозинството така или иначе, ще си имаме двамата Станиславовци, едно приятно количество смях и (почти винаги) лека ирония, но най-глупавото (и най-силният довод на Б. срещу нас, който все още не мога да проумея) е, че ще си останем цяла година точно с мисленето за два различни класа. И все пак, това е по-малкото зло (представям си апокалипсиси в стаята ни).
Само за сведение, остават ни три петъка, единият от които - утре, почти няма да ме има; на Р.Д. утре й е последният ден за тази година; вечерта 11 срещу 12 няма да спя (няма как, с готова тема за четвъртък и контролно по биология петък); а и класно по литература някъде там, което поне видях вчера (две бомби, ха-ха). Мисля, че всички изпадат в някаква лятна лудост. Не съвсем тиха.
And all the best women are married
And all the handsome men are gay.
И събота и сряда започнаха преди много време. Пожелайте ми късмет.

ПС. Съниии, честит рожден ден!