Август е тук, тук е новият ми апартамент и пиянските разкази на съквартиранта ми от снощи, и всичкият стрес за утре. Акули и торнадота след полунощ, тъмносив лак за нокти и странни неща, които ме правят горда. Тежки неща, които носим наоколо и сглобяваме последователно, малката ми стая, която скоро ще изглежда хубава, хубава. Уикендът е безкраен, децата се губят постоянно навсякъде из департамента и плачат шумно, а след като почти се сблъсквам в нея, осъзнавам, че искам да удрям стени и да пия бързо, но успявам само да се скрия зад информационната кула и да забравя за света. Мъжът с очилата, който чака жена си, ме гледа съжалително и ми предлага дъвка. Знам, че майка ме е учила да не приемам дъвки от непознати, но му казвам благодаря и после му обяснявам как да сглоби леглото си.
Такива дни следващите две седмици, а после още две в България - за която трябва да обяснявам, че вече не е вкъщи, а е мястото със семейството и родната къща. Ако вкъщи е там, където е сърцето, България отдавна загуби.
No comments:
Post a Comment