Пред-последната ми вечер в апартамента на Rosevale Street ме кара да се чувствам малко изгубена. Да, имам всичките причини на света да съм безумно щастлива, че най-после се махам оттук - и наистина съм. Обаче имам и безкрайно много спомени, които правят сърцето и краката ми тежки.
В момента седя в тъмната спалня и слушам тиха музика, а оранжевата светлина нахлува през прозореца. Имам спомени, които се простират през години и през вселени, толкова много хора, толкова шум и толкова тишина. Толкова любов и омраза, толкова отчаяние. Толкова аромати. Толкова среднощни съобщения. Толкова неочаквани моменти, които са запазени единствено в главата ми. Толкова много истории, които бих искала да разкажа на света, но не мога.
Не, всъщност толкова много истории, които бих искала да разкажа на света, но предпочитам да запазя за себе си.
Как да събереш последните си две години в един пост?
No comments:
Post a Comment