Опитвам се да правя смислени неща, но не се получава. Не мога да се съсредоточа върху есето, върху проекта, върху филмите, върху разговорите, върху хората. Звуча по-раздразнена, отколкото съм. Звуча по-заета и по-скучна, отколкото съм.
Всъщност правя много неща, но все странични проекти, неща, от които не зависи оценката ми или всъщност бъдещето ми. Най-вероятно. Не ме карат да се радвам, но се усмихвам, щом мислите ми са далеч от ставащото. Или по-точно от станалото.
Това не ме прави игнорант, просто човек, който се опита да не потъва в мисли за смъртта и цената на живота; за какво трябва да е станало, че да искаш да се самоубиеш.
В момента не мога да си позволя да мисля и за това, просто не мога.
Иначе всичко е ок. Един понеделник, когато търся неща в интернет за филмова цензура и готвя неща с пиле. Когато музиката ми стига и когато съквартирантът ми убива всичките паяци в банята, които може да достигне. Има и още кокос. Има и класически Дракула, което би било хубав завършек на деня.
Утре е вторник, алсо много хора и отмятане на задачи. И това се случва понякога, да.
No comments:
Post a Comment