Първи март, аз съм без мартеница (here's for the irony) и мотивация за работа, сънувам странни сънища, когато случайно заспивам следобяд, четейки есета за филмова цензура; музиката ми не е скучна, но не е каквото искам. Поне не е студено и си купих рокля днес, утре може би ще си прекарам деня в библиотеката на университета, а ако е хубаво времето може да се разходя покрай реката. Покрай която и да е произволна река, минаваща през този град. Днес беше слънчево за някакъв момент, но не достатъчно дълго. Освен това дните са осезаемо по-дълги и в слънчевите следобеди светлината осветява всички стени в стаята ми, бяга по пръстите ми и по кожата ми, заслепява ме, а аз се усмихвам. (Това май го споменах вече преди.)
В събота има някакво парти, на което ще познавам точно двама човека, но може би ще е хубаво, може би ще ми е пролетно и ще се забавлявам. Отдавна не съм била на парти, където няма да познавам практически никого. Сложете го две години. Това обаче е отделна история.
(Интроспективно се чувствам почти кофти без мартеница, сякаш не е вече март и сякаш нещо ми липсва. Fuck you, royal mail.)
*Това е пост номер 800. Обмислях пост с гиф с фойерверки и разни подобни, това обаче би било тъпо. Вместо това ето тук можете да прочетете един от най-любимите ми постове, датиращ от почти далечния 22 април 2007ма, а описаната седмица изненадващо си я спомням по-добре, отколкото очаквах. Беше добра седмица от добър месец, когато нещата просто си бяха на мястото. (Само че тогава бях още на 16 и в никакъв случай не искам да се връщам пак в онези години, мерси.)
**Този път заглавието съм го избрала, защото през годините се научих как да споделям неща, които е трябвало по една или друга причина да скрия, но съм искала да изкарам от мисълта си, така че почти никой да не разбере за какво става въпрос (освен хората, които са били част от цялото събитие - при това не винаги). И това си е способност, в крайна сметка.
No comments:
Post a Comment