Elegantly Wasted

Ако можехте да видите последната седмица във вкусове и миризми, ще трябваше да ви разкажа за соления аромат на морето до училище, за лютивите сосове, за горещото слънце и за нагорещения от него въздух, за емоциите и треперенето пред проектора, за чуждите актови зали, за приятелите, които не съм виждала от години, за хората, които виждам всеки ден, за чуждите думи, за едноседмичното недоспиване и наваксването откъм срещи, за музиката - нова и стара, за оейзис в чужди домове и 8.30 сутринта, за закъснелите отговори и безкрайните съобщения, за пристрастяването, радиата и герданите, за бутилките на балкона и тези в хладилника, за всекидневните километри пеша и личните шофьори, за новата техника и ходенето на училище в събота с нея, за всичко онова, което ще се случва предстоящите седмици и 32 дни.
За записите на плейъра, за смеха, за комедията (като такава), за неделя сутрин и всички останали сутрини на седмицата, за посрещането, за сутрешната слава и дългите коси, за огъня в ръката и по ръкава, за обратното броене и театралните фестивали, за звуците, които ще и ги съпътстват, за снимките по никое време и наместването докато заспиш, за чуждите легла, за моето място в цялата тази лудница.