(сигурна съм, че загасих лампата)
Какво би му било толкова интересно, ако не бяха двете презентации и други проекти, в срок и то винаги, без значение качеството на представяне. И общо 7те часа сън за последните 3 нощи.
Paper dreams, honey.
Или пък режисьорката, която ни съобщава, че на 29ти ще играем пред публика. И затова впрягаме последните наспали се сили, за да използваме чуждите плейъри по предназначение/я.
Затова и правя грешки от всякакъв вид, освен в членуването, и не ме интересува дали ist е накрая на изречението.
Обясняваше ми в понеделник, че на български звучало страхотно, но на немски било още по. Нищо не звучи добре вече, след есето за С., отговарям, а това не са стихотворения, а стари постове от блога ми. Иска линк.
Tomorrow I’ll be gone.
И остават отново само някакви стари неща, без значение чии, просто стари, и чуждата музика също е прекрасна, особено за да не заспиш след 2.
А в 3 винаги се появяват някакви същества, които искат да превземат света.
1 comment:
това е доказателството, че сме завинаги и вечно свързани, майййко мила
Post a Comment