It seemed like rainbows would appear

Не съм много сигурна дали последният ден трябваше да се случи, но пък беше забавно. Наистина.
Нищо, че продължи нещо като 12 безкрайни безмузикални часа, германецът беше забавен и даваше някакви идеи намясто. Чак следобяд разбрах, че другият бил културното аташе.
После репетирахме, но не се стигна до единодушие. Само ме боли повече главата и се притеснявам ужасно много, че никой не осъзнава колко важно е да знам каква ще бъде техниката горе.
После се прибираме, а аз забелязвам слънцето, което залязва зад пътя и някакви сгради. Any way the wind blows. Другите говорят някакви неща, но не ги слушам. (Наистина, проблемите на Никола с жените са ми последният проблем в момента.) Мисля си как ще се прибера вкъщи и ще правя някакви неща, за които си мислих през деня, докато се пекох под слънцето в очакване на хората. Някакви филми, или пък серии, които вече мога да гледам нормално. (мерсимерсимерсимерси!)
А сега, tomorrow comes to take me away и е полунощ.