Неделя, края на април

Дали е по-силно чувството на привързаност към хората от ТТ или на меланхолия, че примерно и те заминават нанякъде след около месец. Това си мислих днес, докато останалите се преобличаха, а аз нагласях уредбата за поредната ни репетиция. Репетирахме, да, а дори май малко се отчаяхме от ситуациите за незнаене на репликите два часа преди сцената, но всичко щеше да бъде наред.
После всичко останало мина прекалено бързо, с изненади, но без (музикални) изцепки, иначе казано Брегович, Павароти, Пиаф и Желязкови, също и Калоянов, който се включи с танци на народите.(И същият този Калоянов, за когото ще ми е така мъчно догодина, защото няма вече да има кой да създава такива характери и импровизации.)
Иначе важното е какво ще стане и какво - не на 18ти май (където сте всички поканени, освен на афтър-партито. Или пък на афтър-афтър-партито, с останалите, живот и здраве.)
А сега е ред на Футурама и разни други препоръчани скечове и филмчета, или най-ефикасният начин за загубване на времето до сън.
Или пък как Рупърт е толкова мирен.