Inner Smile

Everything in this film is real.
Преди месеци се случи така, че по едно и също време двама човека се намесиха в живота ми. В момента всичко, което е останало, се пази в една подпапка на папката Nelly.
Нищо необичайно.
За утре ми остава само лк (ат ласт) и снимки, които ще спасят живота ми. (How to save a life?)
Про-па-ган-ди-рай!
The hero dies in this one.
И май че е защото първо бяхме в онази (култова) актова зала, после ни карат да ядем, а докато се усетя, ме обявиха за анархистка. После странни съобщения и хора от чужди разговори и от 1 май пред мен, но не достатъчно близо, за да ме чуят.
Така е то, героите имат навик да умират на най-напеченото, за да ги запомнят като велики, а оживелите да вършат мръсната работа.
Как мислите, музиката и фотографията спасяват ли животи?