Към

Да, обаче дали ще има общо с това "защото така за всички ще е по-лесно" или пък "как така няма да го уважиш", мисля че сама мога да преценя.
Същото важи и за заека, който почна вече да ме слуша (да де, ама Мишо ще си го вземе след известно време), след като видя да размахвам Мисия Лондон нагоре-надолу.
След което започват някакви песни от лятото (съвсем случайно, честно!), което пък съвпада със среднощния разговор, и аз изпадам в някакъв безумен смях, докато Мишо сменя компютрите (или там каквото правеше).
Рупърт пък все пак подскача из стаята, но той си подскачаше и докато Валя ми обясняваше разни неща, а в момента се е излегнал, явно всичката хартия, която изяде, му е дотежала.
Май е вече да си лягам и аз, утре е нова история, в Китен или в Бургас, Георгьовден и належащи пожелания. И песни.
Както винаги.
I'm not afraid of anything in this world
There's nothing you can throw at me that I haven't already heard
I'm just trying to find a decent melody
A song that I can sing in my own company