I believe in every book I've ever read

Оставете малко настрана снимките и факта, че може би Зенитът ще тръгне този път (и също, че аз съм хроничен идиот). Оставете ранното събуждане и пързалянето в коридора; хората, които ни викаха някакви неща от колата и съмнителните типове в далечината, освен това забравете странното разминаване на роли/ големина на фотоапарати.

Пяхме GGP в центъра на Глазгоу. Да, онези GGP, онези кръгли идиоти, обаче цялата ситуация е толкова смешна, всеки път е смешна и всеки път ме кара да избухвам в смях (eg., онази зимна снежна вечер преди предаването на проекта ни, когато ни изгониха от Mac сградата), и всеки път ще си остава ин-джоук, а хората ще ме гледат странно на нарочно усиления бургаско-английски акцент. Не виждам никакъв проблем в това.

Освен това слушам прекрасната Ейми може би малко повече от допустимото, но пък тя ме кара да се чувствам добре, наистина. Най-вече да се усмихвам, защото това са били думите, които не са ми достигали в някакви определени моменти преди.

And this life I lead is a curious thing

But I can't deny the happiness it brings