We could talk about the weather or the price of London rent

Нищо не се е променило за последните четири години. Скоро четох разказите, които бях написала. Нищо не се е променило. Нищо. Пак слушам същите песни и бирата пак не стига, пак правя същите грешки и пак отказвам да си ги призная.
Имам проекти (истински) и за първи път не ме е страх и имам чувството, че знам какво правя. Въпреки че всъщност нямам никаква идея какво правя. С Марсела прекарваме вечерта, пиейки вино и обсъждайки нещата от животите ни. Тя се смее на петъчните ми приключения и разказва забавни истории за хората, които познаваме. Да работиш в ИКЕА е почти все едно да си обратно в гимназията, с всичките слухове и клюки, и групите с хората, "яка маса" и хората, които всяка седмица се появяват с махмурлук.
Work hard, party hard.
Нищо не се е променило.

And still on top of this I'm pretty sure it must have rained

Предадено портфолио и спане до много късно (или до безкрайно рано - зависи от гледната точка).
Следва:
Отчаяно търсене на работа
Отчаяна надежда, че може би ще се прибера за две седмици до България това лято (или поне Германия, някъде със слънце, моля!)
Идеята за покривния филм или всички глупости на света
Може би билети за Garbage в един момент. А може би не. Защото няма пари, нали.
Да отида някъде (просто някъде) за ден, два или за няколко часа. В този ред на мисли, ако все пак стигна до Манчестър, ще мога да посетя Hacienda, което много много отдавна вече не е Hacienda, но пак носи factory-номера си отпред и може да е безкрайно глупаво, но ще ме направи един малък щастлив призрак.
Само че шансовете са малки.

And you believe in your prophet

me: otkyde znaesh?

momchil: zashtoto sym star i mydyr

momchil: i zashtoto imam 6to chuvstvo

В момента не мога да цитирам песни. Има прекалено много, които биха съставили времето вътре в мен. Нека го оставим мистерия, just this once. Всичко ще е наред. Всичко по местата си, а той ще се окаже прав.