Нищо не се е променило за последните четири години. Скоро четох разказите, които бях написала. Нищо не се е променило. Нищо. Пак слушам същите песни и бирата пак не стига, пак правя същите грешки и пак отказвам да си ги призная.
Имам проекти (истински) и за първи път не ме е страх и имам чувството, че знам какво правя. Въпреки че всъщност нямам никаква идея какво правя. С Марсела прекарваме вечерта, пиейки вино и обсъждайки нещата от животите ни. Тя се смее на петъчните ми приключения и разказва забавни истории за хората, които познаваме. Да работиш в ИКЕА е почти все едно да си обратно в гимназията, с всичките слухове и клюки, и групите с хората, "яка маса" и хората, които всяка седмица се появяват с махмурлук.
Work hard, party hard.
Нищо не се е променило.
No comments:
Post a Comment