I could never be that kind of girl

Прекъсвам проекта в името на ясната ми мисъл, горещия компютър и факта, че пощальонът днес ме събуди в 8.30.

Днес вървях към библиотеката ни и имаше слънце. Краят на октомври слънцето тук е явление. Не беше се показвало от последните няколко дни, не че стана по-топло навън. Ама поне има слънце. Започнаха Smashing Pumpkins. Не ги смених, не знам защо. По принцип слушам точно три техни песни, а този път ги оставих по целия път, и на обратно също. Слушах Ava Adore и се усмихнах. Вече се усмихвам на песни на Smashing Pumpkins, такова е положението при мен. Водих безшумни диалози в главата си, спомях си неща, които са се случвали на тази улица (четирите вървим в такт и пеем запоследно преди лятото), покрай точно тази спирка (пияна Сара в мартенски спор за дължината на косата на шотландците, всичките), в тази верига магазини (вече има Greggs до нас, което ще ми спестява закуските понякога, само понякога). Много е лошо това с паметта. Да помниш всичко, дори ненужните неща като часа и положението на слънцето, цвета на обеците, броя на усмивките. Миризмите. Не знам кой от двамата ми съквартиранти използва същите шампоан и душ-гел като него, но не е честно. Изобщо. Да вляза да си измия зъбите и веднага да си спомня как за малко да закъснеем за първата ни лекция, защото никой не се сети да си погледне часовника/телефона. Само за части от секундата, защото знам каква е тази миризма. А винаги съм била така. Мога да преразкажа разговори отпреди години. Няма никакъв шанс за неща, случили се преди седмици.

Получих пълните съчинения на Едгар По на английски, и е прекрасно. Той поне ще ме отведе в някаква тъмна викторианска история, точно където ми е мястото (ето, още един бърз спомен, "I don't know any other Nellys. As a matter of fact, I'm pretty sure that no one of my friends knows any Nellys." "But it's an English name, Victorian." "It's rare nowadays." "I now feel almost unique." "You should." ). Започват и други песни, now all songs make sense, дори онези, за които съм забравила, че съществуват.

А тук тъкмо стана 5.30, не искам и едва ли ще мога да заспя след тези чайове. Искам да чета, имам пак толкова книги наоколо и е толкова хубаво, все едни такива големи и зад които мога да се крия. Искам и да рисувам. Не съм рисувала от толкова много, много време.

Проектът - отново it's a thing in a progress, но тази вечер отметнах много от важните неща в него.