Cause every moment, every second should be precious

Странни дни, както винаги. "I can't believe I've lived here only for a year but I already have such memories." Or any at all, ако става въпрос, обаче така се случва, когато правиш нещата по правилния начин и се запознаваш с правилните хора на правилните места. Няма значение колко ще боли после, те са правилните и ти го знаеш някъде дълбоко в сърцето, в дробовете си. "I don't want to be you in the next months." За едно прекрасно кратко време всички искаха да са на мое място, а аз упорито не го отстъпвах и се хилихме на всичките коментари и въпроси, а днес попаднах на стари неща, писани тук и се удрям по главата какви неща съм си мислила, или пък какви неща съм се опитвала да се убедя сама, а сега е различно, наистина е. "Please, don't break my door" "I'm not, I want to break my head into it." за всичките неща и всичките изречения, мислите и всичко, което успях да съборя на пода за 30 секунди.

И новите ми много много хубави банди, на които градя истории в главата си, но не и наистина. Safe and sound, имам нужда от тях, било то дори, че той ми ги записа, а аз седях на ръба на червения диван и се смеех на всичките скици и подмятания за Слейър и Металика.

Но лятото свърши, да, най-после си замина. Петте прекрасни дни на студено шотландско лято.

Maybe I'll change
Start a sick cult on mysterious islands
Or run away
And tell the whole world there's anger in all of us

"by the time we got to My Heart Has a Wish, I just didn't feel like screaming anymore. I think I wasn't as angry by then and it would have felt slightly dishonest to continue trying to have screaming songs just for the sake of it. I mean, when I unfortunately stumble upon a Linkin Park song on the radio I can't help but think that guy sounds like a dick. What's he angry about now? Slayer at least still sound genuinely pissed off."

PS. Очакваш, че в един момент това ще отшуми, поне за деня, поне докато си блъскаш главата в къщи с невъзможни пропорции. Той гледа филм. Сигурно и аз бих гледала филм, ако не ме болеше главата и ако всичко беше наред, поне с проекта. Той обаче никога не е далеч от мислите ми. Да, това е директен цитат от Cashback. Съжалявам. Мислих си, че щом мога да гледам Cashback, значи всичко се връща по места. Щом мога да се усмихна по същия начин на сцената в снега или да се засмея на футболния мач, значи всичко ще бъде наред. Само че тактично забравям цитатите, а когато ги чуя отново, бъркотията става по-голяма. Или същата, отначало. Исках да мога да му го кажа. Искам да бяхме гледали филма тогава, когато седахме на малкия диван в стаята ми и обсъждахме утрешните лекции. Исках да имам достатъчно смелост, или може би още повече, защото тя се изпари в минутите, когато бягах към апартамента му в тъмното, покрай онази стара църква, и после, когато му писах за първи път. Пробвах се да му го обясня - че е всъщност най-добрият ми приятел тук, за всичките вечери, когато до късно/рано сме говорили за хора, за нас, за тежки спомени и тихи надежди, за нощите навън, или за изборите. Защото обичам Сара и Айона, и Карлота също, дори и Броуди, който не си спази обещанието, но те не са били винаги там или са се опитвали прекалено прекалено много да ме предпазят от невидими и несъществуващи опасности, а при него просто се получава, винаги се е получавало. И се чудя дали ще го разбере, и дали ще знае какво да каже, дали няма да го приеме по някакъв странен негов си начин, както правя аз понякога, без да го осъзнавам.

А този пост стана толкова безобразно дълъг и личен, и с толкова странни песни за саундтрак, че ако някой е успял да стигне дотук, може да свирне.