Вчера унищожавах всички черни мисли в главата си с бутилка вино и изпращах съобщения преди полунощ. Иън днес се смее и се опитва да ме накара да пия нещо, защо винаги го правите, момчета, честно? Казвам му това, а той започва да се смее пак и ми припомня някакви моменти отпреди месец.
Ето, започва да се надува, два пъти по-голяма, три. Хиля се тъпо и забивам поглед в момчето до него. Виждала съм го някъде, но аз пък кого ли не съм виждала напоследък. Той говори на испанката, Нина се опитва да ме пита нещо, а аз не мога да си избия мислите от главата.
Прати ми съобщение. Сряда вечер, малко след 1. Кратък, глупав и забавен текст, който ми накара сърцето да подскочи, направо да избухне и да се изпари от всички съществуващи рани и пори по кожата ми. Кратък, глупав и забавен текст, който беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало от седмици насам.
Октомври си отива. Нека си остане там, някъде в миналото и лошите спомени. Стига вече.
No comments:
Post a Comment