Предполагам, че прекалено много разкази в живота ми започват с някакъв странен час, когато изобщо не е трябвало да бъда там, където съм била. Повтарящ се мотив. Непрекъснато си спомням онзи цитат от онзи филм, че нищо хубаво не се случва след 2 вечерта, прибери се и си легни. Само че това не го вярвам, изобщо. Не вярвам, че дъждовната сутрин в 4 е било грешка. Не вярвам, че която и да е било четвъртък вечер, е било грешка.
Искам да разказвам притчи и тайни; искам да мога да се усмихвам на всяка шега и да плача всеки път, щом някой спомене някаква случка. А сега съм прекалено уморена дори да се опитвам да се чувствам виновно, или да ми е зле; или изобщо да чувствам каквото и да е било.
No comments:
Post a Comment