В един момент се облягам на стената и гледам снимки от различни епохи, и си спомням дните около тях, и нощите. Спомням си пътуванията в автобуса и почти залязлото слънце (защото е зима), спомням си и лятното слънце високо над главата ми, но в някоя друга атмосфера.
Слушам песни, започващи с Б, много песни, започващи с Б, защото тази буква е тиха. Поне си я представям тиха.
Не успявам да си преброя грешките, защото не ме интересуват вече, искам да мисля само за метали и дърво. Имам много, много работа, а все забравям останалите неща.
Какво става с хотела ли? It's a thing in a progress. Please, respect the thing., както беше казал един мъдър човек.
No comments:
Post a Comment