If there's hope in your heart, it would flow to every part

Седмицата ми в звукове и светлини, в дума след дума, ред след ред.
Седмицата ми бърза и спонтанна, с големи крачки и ниски скокове.
Седмицата ми на любов, загуба и отчаяние.
Седмицата ми на смях и тихи надежди, и на шумни разговори в кухнята.
Четири дни ми трябваха, за да осмисля Editors. Как ме редактираха, откакто се преместих в тази далечна северна страна. Първо In This Light and on This Evening, а вечерта ще е прекрасна - знам, трябва да е, наоколо мълчат, а Том пее за прекрасния Лондон, а аз пея с него колкото ми глас държи - ето Краставицата, почти неосветена и огромна, покрай мен минават няколко коли, а няма други хора, но не мога да мръдна. Ще живея там някой ден, само за да мога да обикалям пак така по нощните улици. После пък Lights, на Bones всички крещим Retreat, retreat!, а куршуми се чуват отнякъде; Smokers още ми върви пред очите - първото тяхно видео преди години, а аз соча телевизора и казвам на сестра ми колко са прекрасни. До Bricks and Mortar нямам вече сили, но пея с пълно гърло, пея и рева, и рева, докато пея, защото от тази песен боли, боли много; и видео искам да направя, и снимки също, а не мога - едната ми ръка е стиснала дръжката на чантата, а другата скръстена, не забелязвам другите, сигурно изобщо ги няма там, а после веднага започва Papillon, всички отново се появяват , всички скачаме и крещим, нямам сили - вече седми час права, а не спирам. И си спомням онази вечер на премиерата на песента по ВВС, а аз стоя вцепенена 5 минути и половина и се влюбвам отново от пръв поглед.
Отново вкъщи, с прекрасната тениска и дълги среднощни разговори, и алармата в 2:30, а аз завита в одеалото, продължавам да ги слушам и да плача, защото просто така трябва.
In the end all you can hope for is the love you felt to equal the pain you've gone through.

*А днес в магазина пуснаха Whistle fr the Choir, и аз казах на Сара, че вече всичко е наред.