Чертаейки шкафове и измервайки отстояния, слушам странна и почти безмислена музика, най-вече в опит да тормозя съквартирантите ми. Те и без това не знаят за какво се пее, но понякога мелодията може да е достатъчно дразнеща.
Макс слушаше Рейдиохед междувременно.
По принцип нямам нищо против Рейдиохед, но отказвам да живея някъде, където не биха чули някоя песен, само защото не е на английски.
В случая Макс нямаше никаква вина, при условие, че и друг път съм слушала българска музика в хола, а той си е пиел кафето и е клатил глава в такт. Обаче просто ми се слушаше нещо - и най-вече неща, които не съм слушала от години.
Обратно на проекта ми - и бавно осъзнавам как трябва да сложат еей такава табела на входа на студиото ни "Easy is never an option.", в случай, че някой не го е разбрал до края на първи срок. Обаче поне после ще съм толкова доволна от резултата (защото съм направила всичко от нула), че ще го разпратя на всички в мейлинг листата ми (или примерно тази на младежкия парламент, ако Таня все още не е сменила паролата.)
Тази вечер съм доволна и for everything a reason, нали така?
No comments:
Post a Comment