It's just a line

These are the days that I've been missing
Give me the taste give me the joy of summer wine
These are the days that bring new meaning
I feel the stillness of the sun and I feel fine

Освен това чакам сестра ми да ми звънне от един концерт за 5 евро на Editors и междувременно гледам снимки на колеги/ Лондон и колела, Oasis на моменти и Дара О Бриан, който е почти велик.

Ок, кой ще идва на море скоро?

Fucking around with your mind

Как би ти звучал денят, ако намираше подходящ саундтрак за всеки чифт обувки в гардероба ти?
Ето, например тези чудесни сиви мери джейн (които не биха правили пришки, ако не беше лунният пейзаж навън, който кметът упорито нарича "бургаска инфраструктура"). Когато си ги сложиш, грабва те един чуден вихър, затваряш си очите и почти усещаш дъха на известния Cotton Club, и като се замислиш - дори не ти е нужен някой, за да можеш да танцуваш в два през нощта (това в случай, естествено, ако съседите ти от долния етаж отсъстват за уийкенда). Или пък прекрасните бели обувки, с които можеш да танцуваш само и единствено на Moonlight Serenade, всичко останало било пошло. Mark my words. Едните ми ботуши ги пробвах на Уикеда, ама не вървяха. За другите обаче Calvin Harris се оказа изненадващо подходящ.
За такива неща си мисля, докато правя примерните матури. И за Доктора (ех, този доктор - както каза сестра ми снощи).