Как би ти звучал денят, ако намираше подходящ саундтрак за всеки чифт обувки в гардероба ти?
Ето, например тези чудесни сиви мери джейн (които не биха правили пришки, ако не беше лунният пейзаж навън, който кметът упорито нарича "бургаска инфраструктура"). Когато си ги сложиш, грабва те един чуден вихър, затваряш си очите и почти усещаш дъха на известния Cotton Club, и като се замислиш - дори не ти е нужен някой, за да можеш да танцуваш в два през нощта (това в случай, естествено, ако съседите ти от долния етаж отсъстват за уийкенда). Или пък прекрасните бели обувки, с които можеш да танцуваш само и единствено на Moonlight Serenade, всичко останало било пошло. Mark my words. Едните ми ботуши ги пробвах на Уикеда, ама не вървяха. За другите обаче Calvin Harris се оказа изненадващо подходящ.
За такива неща си мисля, докато правя примерните матури. И за Доктора (ех, този доктор - както каза сестра ми снощи).
No comments:
Post a Comment