Wind them up and here we go

Успешна пиеса, запоследно, без сълзи - но с много смях, вафли и вицове в пицарията накрая.
Но не за това си мисля в тези минути преди да си легна. Тази последна година тук, от лято до лято, ще я запомня с всички онези хора, които са се появили по някакъв странен начин в живота ми, след което са изчезнали за малко, само за да се появят наново. Сега. Тази огромна усмивка, която се е разляла на лицето ми, е заради един човек, който ми е помагал за философските есета и в същия момент ми е говорил за песни на Пластик Бо. Посвещавам тези първи мигове от новия ден на спомените за всички дивотии, за всички разговори, за всички невероятни ситуации, които са ми се случвали покрай него. И колкото и да съм изморена след този предълъг ден на репетиции и представления, и запознанства, и неочаквани подаръци, не мога да си сваля проклетата усмивка от лицето.