It's as it's always been

Исках да напиша нещо дълго и ядосано, заради неща, които станаха тази вечер, но вместо това ще напиша единствено следното:
Няма настроение, което Dead Meadow да не могат да възстановят. Сега всичко е наред и има достатъчно бира и irn bru. Освен това има безумно много работа, но в момента нямам сили да мисля за това.

My forgotten thoughts drop down to the sea

Опитвам се да си ъпдейтна софтуера на телефона, което по някаква причина е много по-трудно, отколкото смятах. Тоест, не че е безкрайно трудно, ама изисква много стъпки и мултитаскинг.
Дните при сис са забавни и изморителни, и отнемат време и енергия, но завършваме деня с Уди Алън и се смеем на забавни ремарки. Преди това мислите ми летят през прозореца, забивам се в спомени и им се смея тихо. Чета книги на различни езици, а концентрацията ми за писането на дисертацията отиша по дяволите с всеки нов човек, влизащ в стаята. Сега с три нови книги на други езици, а мен ме е страх от нещата, които трябва да свърша утре.

Until all else disappears in a never ending night

Това на нищо не прилича, наистина. Не е нормално всичките тези неща да се случват (а всъщност съм сигурна, че след малко ще се събудя и ще е само от нещата, които ме стряскат през нощта.) Не знам вече нищо за лъжи, не знам за редно и нередно, главата ми не побира всичките пъти, когато Е. ме завива през глава и когато си признава всичките човешки грешки, за които дори не е виновна. Тази нощ беше прекалено тежка и несимпатична, но сега си лягам и смятам да проспя всичко останало. В интерес на истината, смятам да се събудя след много много време, може би дори след години, и ще осъзная, че последната година е била един много дълъг сън. Или много кратък и далечен спомен.
Една година по-късно, да. Прекалено много неща могат да се случат за 12 месеца. 365 дни. Не искам да го смятам в часове, но сигурно ще е голямо число.

Everything's going on

На този лаптоп има някакви песни, които имат причина, да не се намират на Мак-а ми в Глазгоу. Само че сега не мога да не ги слушам, поне се пробвам, и си донесох много от новата ми музика, обаче пак се връщам на песни, които не съм слушала от година.
Това е глупаво, наистина е.
Обаче пък вчера бях на плаж за първи път и се усмихвах на горещия ден, защото беше хубав. Малко странен, с разлятата бира по пода и всичките изречения от разговорите, които искам да цитирам на света, но се въздържам. Защото така. И червените петна по кожата, където лосионът против слънце не е достигнал, и как се смея в огледалото, когато се оглеждам вечерта. Утре може да е хубав ден също, поне се надявам, обаче преди това ще имам обедни премеждия с косата ми, заради които няма да мога да спя довечера.

She shines like boundless light

"To feel forgiveness, you've got to forgive. It's lost on me, I believe in revenge." -msp

I get some strange ideas about life and about consequence of events, and also about music during every next all-nighter. There's been too many of them the past week. And now another one, because ramps are awful on a 3d model, but stairs are an analogue-model-nightmare.

Also, I decided I should take a couple of hours break this morning, and went to a screening of some films of the filmmaking society. Ian had chosen to put "Archie" in the list as well. It left me with that feeling, the same feeling I get every time I watch some of the old school plays and secretly know the whole scripts by heart. The scene with the son, and I imagined all of us scrambled in the room behind him, laughing silently. The kitchen scene, while Andy and me talk and point behind the door, and leave bloody handprints. Ian running to me every 4 minutes asking where Ross is. (by all means I avoid the word 'nostalgia', I don't think I'll be able to use it for a bit after this essay)

Back home, and I smile at everything, cheer for the working shower, even dance a bit. Not happy and not sentimental. Just smiling. This is how it should be. If I don't smile, these projects will absorb me and destroy all mouth muscles.

Also, I made my own pizza tonight.