22 January 2010

Remember now the words she said

Днес беше почти безполезен ден. Почувствах се пак като през freshers week, когато спяхме до обяд, после се разхождахме, играехме безмислени игри и крояхме велики планове за завземане на града. Отново се бяхме събрали горе, а това вече ми се случва толкова рядко. Ядохме пица, Броуди и Бен се рисуваха, после обещахме да мълчим пред Рейчъл за всичките инциденти, случили се напоследък - и най-вече за онези, включващи недочуване (никога не сме си казвали онези неща, които всички си мислят, че сме си, но от такива случки накрая се получават най-хубавите спомени) и инцидентни не-особено-облечени моменти (малко като в тъпа комедия, но.това.е.студентско.общежитие.все.пак), неуспешен ring of fire, но много хубави усмивки, на хора, които иначе ми липсват. А догодина ще ми липсват и всекидневните случки с тях.
Засега обаче всичко е наред, сутринта ще предавам проект (онзи огромен невъзможен двуседмичен проект), вечерта ще гледаме класически филми и ще си говорим за хубави неща.
В събота съм на съвсем ново място сред хора, които не познавам. Story of my (student) life.

And did I forget to mention
That I found a new direction
And it leads back to me.

No comments: