Днес по радиото пуснаха Sewn, истинската, така така прекрасната Sewn, обичам я, обичам я, обичам спомените на нея, обичам да не мога да я пея, обичам нейния таг, обичам The Feeling, и искам да се омъжа на нея. Някога.
Знам, че един ден ще се появи някой, който ще я пее без да съм го попитала и без да съм го помолила. Някои може да продължават да си очакват прекрасните рицари в бляскави доспехи на бял кон (ако коне изобщо останат след глобалното затопляне), на мен ми стигат само тези пет прекрасни минути.
А междувременно Айона говореше по телефона със Сара и ми се хилеше на ентусиазма, без да е нужно да й обяснявам нищо за песента. Малко по-късно пуснаха Fratellis. Защото просто така трябва.
No comments:
Post a Comment