11 January 2010

We lived an adventure

Помня снощи все едно отново бяхме 4ти клас и ни гонеха от едната стая, само за да се преместим в съседната и да вдигаме все толкова шум. Помня всичко, помня всички - и беше весело, онзи тип весело, за който накрая се чудиш - защо никой не се е сетил за нещо такова по-рано? Всички смесваме анимации и герои, всеки е нещо интересно - и, господи, колко сме много. Аладин ми налива от бирата си и се радва на френския ми акцент (а аз му казвам, че не - България, и е над Гърция точно.), синият дух изпълнява всички желания и пее шумно, Алиса, Уенди и Снежанка пушат заедно до прозореца; Тинкърбел и Тигър се смеят на собствени шеги и пияни хора, а двамата режисьора преподават на Есмералда (мен) краш-курс по шотландски за напреднали.
След часове спя на дивана в хола на Сара и сънувам сутринта, която не се случва (но Броуди се смее и прави глупави коментари преди първата си чаша чай), "ключовете, къде са ключовете, отново?" -под леглото на Карла, където им беше мястото.
Костюмите са вече захвърлени нанякъде, аз се опитвам да заботя (но как и не се получава), тората е провал на квадрат, но важното е, че за една вечер бях забравила всичко. Само, за да не мога да се отърва от натрапчиви песни сега.

No comments: