Swimming with the fear where we slowly drown

Стоя отново свита пред радиатора и се опитвам да не мисля за нищо, само погледът ми се рее някъде по образите в огледалото отсреща. На Коледа трябва да се казва истината, за това си мисля. Чудя се какво бих отговорила, ако ме попитат. Сигурно за това как се чувствам в момента, или как не искам да се чувствам; за хората, които ми липсват и за тези, които мразя; за всичките мъже и жени, и момчета и момичета, за всички, които искам да виждам всеки ден, дори в дни, когато не искам да виждам никого. За нещата, които обичам; за нещата, които обичам да правя. За най-голямата и най-зле пазената тайна от последната седмица.

Ръцете ми са студени и ми се спи, когато всъщност не трябва да ми се спи. Знаеш какво означава това.

Гледам опаковката в края на бюрото и се усмихвам тихо на усилията си. Все още не съм решила дали е грешка или е най-доброто решение в живота ми, но знам, че ми беше забавно и че се смях на резултатите. Знам също, че умирам от страх от снимките, запечатала съм ги в някаква далечна мозъчна гънка; така както ме беше страх от много песни и трябваше да минат месеци преди да успея отново да ги пусна.

Обаче всичко трябва да е наред утре. Цветовете не трябва да се сблъскват, нито думите, нито жестовете.

If time gone is history

Then this is a victory

A victory worth losing for you

And all you need

Сега ще се върна на комедиите. This is how I roll.