Не съм ядосана в момента, не. Нямам време за това, а нямах време и за партито снощи, но направих добре, че отидох. It's another Saturday, I can see the calm pull chaos. Забавни хора навсякъде (а и някои досадни след един момент), снимки пред пожарната кола и пожарникари, които не могат да ни се нагледат на покемон костюмите; после шумно обсъждане на онзи, който се изкачва (и в последствие пада) по дървото, а Джеймс* ме приютява в палтото си, защото никой не мисли за студа навън, докато се опитваме да избягаме от праха от пожарогасителя.
А. също е там и е целия жълт и забавен, аз обаче се опитвам да го заобикалям през повечето време, защото просто няма какво да му кажа.
Shut your eyes when you're angry
Bow your head when you get lonely on another Saturday
Винаги ще имам време за Доктора обаче. Същият Доктор, когото гледах часове преди интервюто ми за тук и който всеки път ме кара да премина през цялата гама от емоции в 45 минути.
Хотелът върви добре - или поне върви (с пълна пара - съвсем на място казано), кръговете обаче са на изчерпване и имам нужда от нови. При всички положения:
I don't know yet, it's a thing in a progress. Please, respect the thing!**
*Джеймс е прекрасен, дори когато е толкова пиян, че не спира да говори изобщо. Обаче е толкова гей, че понякога попадаме в ситуации на спорове относно мъже.
** Spoilers: Не мога да повярвам, че след всичките стиймпънк филми всъщност намерих най-голямо вдъхновение в прекрасния Тардис и няколко викториански епизода.
No comments:
Post a Comment