Вчерашният ден предълъг и стигащ във всички крайности. Годишните ни оценки (трета в курса), прекрасно, прекрасно, а после правим барбекю и пием много, защото ни казват, че не трябва да остане, това се случва наобяд. Правим снимка след снимка, въртим обръч и гоним червеното фризби; толкова сме много и всички щастливи, а музиката също прекрасна, кара ни да си представяме, че сме в една друга мирна епоха, а може би сме били за един следобед.
После отиваме в нашия бар и пием странни неща, смеем се и се опитваме да играем билярд, Кари заспива на единия диван и се опитвам да съм тиха, говорейки по телефона.
Часове по-късно обратно вкъщи и веднага на последния етаж, Луи е там и съм толкова щастлива, доворим си за първи път от два месеца по една или друга причина и той ми се смее, а аз го гледам лошо. Колко лошо мога да го гледам? После отново в общия коридор и Броуди също е там, двамата се опитват да изхвърлят белия диван през перилата, а Бен отдолу дава наставления и акъл. "Нели, ти по-добре стои настрана за малко" казва Броуди и се хили. Всички са щастливи този четвъртък.
След още няколко часа и сме обратно в същия бар, музиката позната и досадна, а хората наоколо - весели и забавни. Сара К. ми се хвърля на врата всеки път щом ме види, Джеймс също, и пак ме гони из дансинга, и пак се смеем. Виждам къдравата коса на Броуди над линията от глави, а той не е идвал там от месеци. От малко след рождения ми ден. Хвърлям му се на врата и не го пускам, защото го обичам това момче, и как няма - спасява ми живота всеки път с музика и забавни разговори, и вечно незнаещ какво става наоколо. И все така щастлива, но вече се прибирам вкъщи, вече всичко ще е наред, но не искам да заминавам.
Не и да оставя всичко това за цели три месеца.
No comments:
Post a Comment