I am the city wall

Днес е гадно. Минавам всичките му 65 страници и се опитвам да не мисля колко е хубаво. Или колко е хубав, но това е друг въпрос. Записвам си важни имена и заглавия, и харесвам снимка след снимка. Лу Рийд и плажове, покрити със сняг. Пластмасови сови, които не участват като реквизит в абсурдни хорър филми, синмани на Витоша.

Днес е лошо. Неприятно, въпреки че в клиниката се смеем и обсъждаме наркотици, извънземни и интернет. Нищо от това не стига, нищо не помага да гледам кучо с по-малко съжаление и болка.

Днес не ми харесва. Въпреки че с Маги М обсъждаме тази така важна първа година и куп други неща, а аз съм толкова изморена, че усещам бирата бавно да се разлива по вените ми и да достига сърцето, сърцето. Сърцето, незакрепено от лепенки, защото това е тъпо немско клише. И после още малко, и още. И после започват Едитърс, а аз наистина ги обичам и искам да са винаги наоколо.

А в крайна сметка. Търся си молскина, който е изчезнал в дън гора заедно с акварелите ми и едната кожена чанта.

Толкова се радвам, че вече е сряда.

I hope life is good for you.