Започвам това няколко пъти, няколко поредни вечери. Стана само седмица, откакто съм си вкъщи, в другото - северното вкъщи, а може и повече да е, не знам. Не броя дните и вечерите, излизам късно и се прибирам рано, пишем дефиниции за добро утро в съобщения и говорим за книги почти непрекъснато. Вървя още и броя стъпките от входната врата до стаята ми, за пореден път се отказвам да чистя и отварям поредната бира.
В неделя тръгваме отново на път, нови приятели и същият инат, ще пътуваме нагоре и ще бягаме от папата, ще спираме, когато решим, ще правим безобразно много снимки и ще избираме маршрута по посоката на вятъра. Any way the wind blows.
А след цялото това лято заслужавам роуд трип със силна музика, добри приятели и няколко нощи под звездите на онзи прекрасен почти тропичен плаж и всички останали места, чиито имена не мога да произнеса.
No comments:
Post a Comment