And some water for my throat

Може би е някакъв масов проблем с новото източноевропейско кино, не знам. Има и добри филми. Има го "Светът е голям", има го Фатих Акин, има ги всички онези сръбски филми.

Днес гледах Dvojka, преведено като Twosome (въпреки че и името е глупаво, честно) и не беше ужасен, но не беше и, ами - имах по-големи очаквания. Имаше и хубави моменти, но единственото, което наистина си заслужаваше, се случваше в главата ми. Знаех, че отивам на road trip film, I should've seen it coming.

Всъщност нямам нищо против какво се случва в главата ми понякога. Понякога е полезно. А сега си спомних някои неща, които ме караха да се усмихвам на сцени, на които може би не е трябвало. И може би е грешно, но за секунда си пожелах ново шотландско лято. "Лято". Вече официално е пролет така или иначе.

Но пък иначе бяхме толкова малко хора в залата.

i'm running late, and I don't need an excuse

Започвам това няколко пъти, няколко поредни вечери. Стана само седмица, откакто съм си вкъщи, в другото - северното вкъщи, а може и повече да е, не знам. Не броя дните и вечерите, излизам късно и се прибирам рано, пишем дефиниции за добро утро в съобщения и говорим за книги почти непрекъснато. Вървя още и броя стъпките от входната врата до стаята ми, за пореден път се отказвам да чистя и отварям поредната бира.
В неделя тръгваме отново на път, нови приятели и същият инат, ще пътуваме нагоре и ще бягаме от папата, ще спираме, когато решим, ще правим безобразно много снимки и ще избираме маршрута по посоката на вятъра. Any way the wind blows.
А след цялото това лято заслужавам роуд трип със силна музика, добри приятели и няколко нощи под звездите на онзи прекрасен почти тропичен плаж и всички останали места, чиито имена не мога да произнеса.

10/10

След като казаха, че блогът ми бил "...повествователен блог с емо-тайнствен патос..", смятам да си пусна an upbeat song so we can dance the night away, или поне докато чакам сийзън финалето на Доктора да се свали, току-виж може да спра с патоса и да наблегна на повествованието. Не че нещо се случва тук, де, само снощи имаше едно Депеш Моуд парти и беше забавно, а утре вечер ще ходя на караоке, дано само вратът ми да е окей.
(Междувременно гледах въпросното сийзън финале и беше много добро. Много, много добро. Four weddings and a Tardis, както коментира Стивън Фрай.)

I got a pencil full of lead

Един от онези хубави топли дни, които определят отношенията ми с града; с Танви се смеем през цялото време, Сара се включва на моменти с идеи за партита и рождени дни.
Като казах рождени дни, Макс, моят прекрасен съквартирант, става на 20 в понеделник и въпреки че казва, че не иска нищо, пак ще му направя торта, защото това момче има навика да ми спасява живота с идеи за завладяване на света, рециклирани от хубави книги и любими филми, както и да завършва всеки въпрос "Случайно да имаш..?" с "Да." Изобщо, той е единственият съквартирант, чийто житейски навици ще ми липсват догодина.
Затова, ще си получи тортата и по-добре да си я изяде, хаха.

We would watch the sun coming up easy

Не мога да не си представям как е интерпретирал цитата прекалено грешно - или прекалено правилно - нито не мога да спра да си мисля как след нещо като две седмици ще отида в германия, а след три ще пия френско вино и ще ям шотландски масленки.
Днес майка ми каза, че няма проблеми да останем и на 21ви в София, а аз й отвърнах, че ако до следобяд не съм тръгнала, няма да се прибера в Бургас, изобщо. Тя не каза нищо.
Освен това искам да се обадиш. Ей така, профилактично.