And some water for my throat

Може би е някакъв масов проблем с новото източноевропейско кино, не знам. Има и добри филми. Има го "Светът е голям", има го Фатих Акин, има ги всички онези сръбски филми.

Днес гледах Dvojka, преведено като Twosome (въпреки че и името е глупаво, честно) и не беше ужасен, но не беше и, ами - имах по-големи очаквания. Имаше и хубави моменти, но единственото, което наистина си заслужаваше, се случваше в главата ми. Знаех, че отивам на road trip film, I should've seen it coming.

Всъщност нямам нищо против какво се случва в главата ми понякога. Понякога е полезно. А сега си спомних някои неща, които ме караха да се усмихвам на сцени, на които може би не е трябвало. И може би е грешно, но за секунда си пожелах ново шотландско лято. "Лято". Вече официално е пролет така или иначе.

Но пък иначе бяхме толкова малко хора в залата.