She's lived it ten times or more

Днес бягам много и навсякъде, кръстосвам улиците бързо и почти не спирам на светофари. Почти заспивам права половин час след започването на някакви измислени презентации с някаква измислена претенциозност; пия вода и се опитвам да се събудя. Всъщност пия прекалено малко вода, но много irn bru, но пак не помага, нищо не помага, а докато се прибера вкъщи има прекалено много време. После пак излизам и пак се прибирам. Всичко става много бързо, за части от секундата, а аз съм будна през цялото това време, усещам изгрева и се усмихвам на слънцето в тъмната стая, а после - следобед, когато огрява цялата стена и всичко е пролетно.

Някакси не искам вкъщи, но проверявам билетите за след няколко месеца. Искам да видя морето, да видя приятелите си и семейството, но всъщност няма какво да правя там. Всъщност, искам да прекарвам лежерни слънчеви следобеди в парка до нас, да чета книги на чужди езици, да пия бира, а денят да е много много дълъг.