Celebrate no control

Ако можеше, главата ми щеше да се пръсне от всичките неща, които се случиха последната седмица. Седмица ли бе! Цял месец! Първо пътуваме в далечния север и спим на странни места; не ме бива в прескачането на огради, особено по-високите от мен; броя синините по краката ми и меря с линия големината на онова гигантско лилаво нещо на коляното ми; опитваме се да спим, но се будим от светлините в небето; за кратко има слънце, но го проспивам, докато той чете и избира хубави снимки от предишните дни. Прекалено много снимки, прекалено много от мен по тях и прекалено много от него навсякъде.
Връщаме се обратно тук и всичко забавя ритъм, а на мен ми липсват тези пет дни. Единственото лято, което имах тази година. Студено шотландско лято, а всичко изведнъж си идва на мястото. И филмите, и усмивките, болката в гърлото, Ikea for dummies и полярното мече оттам; всичките безмислени и гениални изречения на чужди езици след полунощ на бара след поредната бира.

А утре ще взема малкото му чудовище и ше правя снимки за проекта ми за петък, после ще слушам Меникс. Изведнъж някои песни добиват правилния смисъл.