Нещо такова си мисля за инфекцията, бушуваща в гърлото ми, моята лична инфекция, която ме държа прекалено дълго на легло, толкова дълго, че дори не стигнах до онзи концерт, за който си мечтаех цяло лято.
А сега, последен час тийнейджър, или как се научих да спра да се притеснявам и да обичам (малко повече) бомбата. Вече ми казаха част от плановете за утре, о-изненада-изненада, колената ми направо омекват, като си помисля какво ме очаква. А освен това ме поканиха за сет дизайнер на един от новите филми на филмовото общество, и аз съм тиха и щастлива, и почти пълна с идеи.
October like that.
No comments:
Post a Comment