Събирам си мислите и се опитвам да не ги изгубя по пътя, или да ги оставя да измръзнат в някоя канавка. Пиша името си на прекалено много места, попълвам адреси и започвам да бъркам 3 с 4. Опитвам се да рисувам, седнала на земята пред радиатора, после се отказвам и се опитвам да чета нещо, след малко се отказвам и от това. Ядосвам се на съквартирантите за вратата на банята, като че ли те имат нещо общо с това, после им се ядосвам и за други малки неща, ядосвам се и на себе си, че не се обличам по-топло и отивам да си направя супа.
Много планове се разпадат тази седмица, с много хора не успявам да се видя, много неща не успявам да направя. Затова пък сменям идеи на момента, правя други неща; прибирам се по тъмно, спя малко и все свита под одеялото, казват ми, че не бива на човек като мен да му е студено (каквото и да значи това, дори не обмислям значенията на много реплики), заспивам с картини в главата си (и сънищата ми все така странни и забавни, всяка следваща сутрин се ровим какво означават нещата в тях и се смеем на резултатите), събуждам се с нова песен в главата, която не се маха, преди да съм я чула.
Имам нужда да се разхождам из някакви задни улици, за да стигам до места, за които няма да предполагам колко важни ще бъдат догодина. Или след три години, или още утре. Имам нужда и да нося поли, но е студено и се опитвам да не падна на стълбите пред входа. Всъщност имам нужда от много неща, но си правя wishlist 2011 (за който се оказа, че всъщност някой го гледа, one in a million, но се случва.)
Студено ми е. Съжалявам, ще го чувате доста често този сезон, особено ако двамата в съседните стаи не спрат randomly да изключват радиатора, когато решат, че им е топло. Halls all over again.
Also, би имало една-единствена причина, поради която бих си причинила токчета, по-високи от 8 см. Причината не е ходене по паветата на Ashton Lane. Сериозно, не е.
No comments:
Post a Comment