И въпреки всичките субективни причини

"Time" is the watchword.

Невероятното добро намерение да пиша всеки ден колко прекрасни са ветеринарите на кучо си остана точно това.

Последните ми дни обаче са като на повикване "Колко време ти трябва да стигнеш до Альошата?" и всичките обичайни места на света за един летен Бургас. К е прекрасна, а не съм я виждала от толкова много време вече, тихо прескачам стъпки и слушам случайни песни към Тройката.

Часове по-късно пък, вече се прибираме геройски от партито и има жаби на улицата, много много миниатюрни асфалтови жабки, които стават по-интересна тема на разговор на следващия ден. Те, както и подземните системи от тунели, таралежите и бюрокрацията. Всичко наведнъж.

А и убийствените жеги утре, и новият ми любим коментар по темата: "I'm just going to... cry".

Ветеринарите на всъщност наистина прекрасни. Прекрасни и шумни, и един откачен папагал в съседната стая, който повтаря всяка дума до припадък и води разговори по телефона.