Опитвам се да вървя в такт с песните днес, а не се получава. Когато не мисля за това, обикновено се хващам, че го правя. Нещо като онзи досаден детски навик да не стъпвам на пропукани плочки. По каквато и да е причина. Добре, че (май) вече не го правя.
Любими моменти в библиотеката, когато чета за немски експресионистични филми, а Паулина до мен - за барок и Заха Хадид, обсъждаме петъчни работни смени и французина, които минава покрай нас, "Ама не, не го харесвам, прекалено е красив. Ако трябваше да избирам между него и някое обикновено момче, дори не чак толкова хубаво, щях да избера второто.", казва тя и аз се сещам как сестра ми казва същото понякога. Казвам й това и после допълвам "Обаче всъщност зависи точно колко не-чак-толкова-хубаво е другото момче", и двете се с ей такива усмивки, добре, че тя не е от онези с 12-годишната философия за ходенето на кино.
Пак вкъщи и ми се губи един час в опити да прочета едно от всичките есета за този срок. The Big Pink са така прекрасни, макар и прекалено любовни; а дете е прекрасна за видео-чат "срещи" през скучни неделни вечери.
Сега пък ще си продължа работата по странното есе, Mulholland Drive, Cashback и Sin City, с въпросителна за другите три филма и уводът, който трябваше да е готов миналата седмица.
А, да. И втори ден нямаме душ, счупен от съквартирантките, добре че са добрите съседи наоколо.
I'm not looking for love but it's hard to resist
No comments:
Post a Comment