And everything seems the same

Припознавам се в неправилните хора, Джон и колата на Бен, а дъждът изобщо не помага и все едно още съм си в другото вкъщи.
А съм в Бургас, честно! И няма никого другиго. Жива душа. Затова - хоп! и обратно в София в неделя. Малко след откриването на хотела в събота и финалето на Доктора, което ще гледам някъде другаде. (Пак ли е това време от годината, че ще свърши след две седмици? Искам повече, повече искам!)
Всъщност и няма за какво друго да говоря, освен че се опитвам да пиша за други светове и замъка Палмерстън, а денонощието никога не стига да се наговориш с приятелите от другата часова зона.
This is how I pray in the summertime.